София – Мала Църква – София

От десетина дни съм собственик на нов мотор – Suzuki V-Strom 1000 DL. След като се разделих с предишния Ducati Multistrada 620 се насочих към мотор с по-голям двигател.

 

Тук можете да видите първите ми впечатления от Suzuki V-Strom 1000

Днес 21.06.19 реших да се поразходя с новия мотор. Зарових се в Google maps за намеря някакво вдъхновение за 250-300 км маршрут в близост до София.

Първоначалният вариант София – Калофер -Острец – Рибарица – София отпадна тъй като информацията за Марин проход, която открих е противоречива за трасето в северната част на прохода.

Затова преминах към План Б. А той обикновено се състои в ИМПРОВИЗАЦИЯ. Все пак реших да тръгна към Самоков/Боровец, а пък после както дойде. Може от Боровец да слеза до Велинград и от там Белово – Костенец – София.

След като заредих на Шел на околовръстното се насочих към Панчарево. Естествено съботната лудница около гребната база не липсваше.  Преминах почти транзитно до Пасарел… , след което се започнаха познатите завои.

Завой след завой и после пак завой. Трафик стандартен, а аз ухилен под каската.

Сузукито се кара с лекота. Нямам представа за това с каква скорост се движа, защото уредите на таблото не работят. Но скоростта няма значение. Даже май така ми е по-добре. Карам със скорост, която ми се струва ОК с пътната обстановка.

Малко преди Самоков ме настигнаха два пистови мотора, които си правиха някакви гонки помежду си. Лошо няма, но единият си беше по къси панталони и кецове, а на гърба му се вееше раница. Все пак всеки си има рамене на главата.

В очакване на онези, готините завои от Самоков до Боровец, минавам покрай парка, който са направили в центъра на Боровец.

Можело Значи. Си мисля аз и правя планове как ще доведа семейството преЗ някой от следващите почивни дни.

 

Следващите 7-8 км до Боровец ги минавам на един дъх. Оглеждам се за някое симпатично кафе. Не ми допада нито едно от тези покрай които минах. Ще търся някъде по-нататък. Малко преди тунелчето спрях да пусна една вода и да се хидратирана. Докато си вися на сянка минава друг моторист с BMW 1200 cruiser.

Той: Накъде си

Аз: Ами още се чудя. Мисля към Велинград и Юндола.

Той: Аз отивам към Мала Църква. Там едни приятели са седнали на маса.

Аз: Ами ще взема да дойда и аз. Да пия една бира, да хапна, а пък после ще го мисля.

И така…  След 20 км вече сме в Мала Църква. Пием си бира с лупа, с който се запознахме преди 15 минути и обсъждаме мотори. Кой какво кара, какво е карал преди това и т.н.  Съберат ли се на едно място мотористи, все ще намерят за какво да си говорят. Бирите станаха по 2. Хапнахме и от кетъринга. А, да. Забравих да кажа, че всъщност мероприятието е фирмено събиране. И бирата и обяда са безплатни. Моят нов приятел работи в тази компания. И така, в сладки приказки, безплатна бира и кебапчета, отидоха 2-3 часа.

То бърза работа нямам. Юндола ще остане за следващия път.

Тръгваме си и караме заедно до Ихтиман. После той към Пловдив, а аз към София.

Прибирам се за вкъщи и си мисля: Странно нещо е моторизЪма: срещаш хора, които не познаваш, но нямаш проблем с това да си поговориш със сродна душа.

Когато излизам с мотора съм сигурен в две неща:

– дори и да имам някакъв проблем на пътя, ще се намери някой, който да помогне. Случвало ми се е няколко пъти. Ако закъсам с колата не съм сигурен дали ще бъде същото.

– щом съм с мотора забравям за злободневните проблеми, за проблемите в работата. Изключвам напълно от ежедневието и възвръщам силите, енергията и мотивацията си. Въпреки жегата. Въпреки студа. Въпреки дъжда.

Караш ли мотор можеш да си сигурен, че ще имаш интересни случки. Само трябва да си отворен и да забравиш егото. Не си най-бързият на пътя. Не си най-важният на пътя.

Когато излизам си мисля, че трябва да се върна. Това ме предпазва от адреналина и глупостта, която много често върви ръка за ръка с адреналина.

Карайте умно. Оставете егото. Приберете се при семейството.

До следващия път!

 

 

София – Поибрене – София

Едно късно есенно пътуване

Лампата за бензина светна!

Не, че беше неочаквано, но ми се искаше да се случи на по-късен етап от това пътуване. Часът вече е 16:30 и слънцето започна да залязва, а заедно с него и приятната температура от 15-17 градуса. Не знам къде е следващата бензиностанция, а и батерията на телефона ми е на привършване.

Ще стане интересно! Без бензин и без телефон.

Цялата публикация „София – Поибрене – София“