София – Поибрене – София

Едно късно есенно пътуване

Лампата за бензина светна!

Не, че беше неочаквано, но ми се искаше да се случи на по-късен етап от това пътуване. Часът вече е 16:30 и слънцето започна да залязва, а заедно с него и приятната температура от 15-17 градуса. Не знам къде е следващата бензиностанция, а и батерията на телефона ми е на привършване.

Ще стане интересно! Без бензин и без телефон.

65 км по-рано

Тези 18г градуса и слънцето, което напича бяха достатъчни причини да извадя мотора. Може би за последно за 2018 г.

Опаковах (екипирах) се набързо с идеята да покарам 1 час, докато още е топло.

Целта беше Доганово – яз. Огняново – Голема Раковица – Байлово – Белопопци – Горна Малина – София. Има няма 100 км.

Всеки, който някога е пътувал знае, че едно е да планираш маршрут, а съвсем друго да го спазиш.

Ама това му е интересното на пътуването с мотор.

Всичко си вървеше по план. Знаех, че имам достатъчно бензин за да направя тази обиколка. Затова реших да подмина бензиностанцията в Горни Богров.

Приближавайки Елин Пелин се замислих дали все пак да не заредя. Бързо пресметнах кога заредих последно и колко километра съм изминал от последното зареждане. Със сигурност горивото щеше да ми стигне.

Докато си размишлявам за това в същото време други мисли прескачат в главата ми.  Точно преди Елин Пелин завих надясно към Гара Елин Пелин и продължих  към Нови хан. 

В един момент се усещам, че пътят за Доганово май не минаваше баш оттук.  А трябваше да продължа направи, а не да завивам надясно.

Нищо! Ще държа тази посока и после през селата ще се върна!

План В

И така Нови Хан посока Вакарел. Тук има един не много дълъг, но много приятен път. Особено в неделя. От двете страни има растителност. Клоните на дърветата почти се докосват над главата и образуват един естествен тунел. Красиво е.

Подминавам Вакарел и се насочвам към готините завои на не много натоварения път към Белица. От Вакарел до Белица е 22 км.

“Явно в Белица ще заредя” – казва ми един вътрешен глас, макар и с ГОЛЯМА доза съмнение, че точно в Белица ще има бензиностанция.

Спирам за снимка, две, докато все още има слънце.

…….. Продължавам напред…

Помните за лампата в началото, нали? Е, тъкмо сега светна!

Ама още не съм се отказал за Белица и варианта да заредя там. Който обаче е минавал през това (НЕ)населено място знае, че там бензиностанция няма.

Вече в главата ми минават варианти на кой ще се обадя да ми донесе 5 л. бензин. После се сещам за онези 10% батерия на телефона.

След около 5 км се сетих, че телефонът ми има опция за супер пестене на батерия, която изключва интернет, GPS, и други енергоемки приложения. Спрях и го включих на режим оцеляване. Поне да мога да звънна, ако моторът изгасне преди да съм се докопал до скъпата течност с висок октан.

Ако ми падне батерията, ще трябва да спирам на стоп някой да ми даде малко бензин. Няма да е лесно, но някой рано или късно ще спре.

То хубаво ще спре, ама как ще ми даде бензин? Не вярвам хората да си носят маркуч, в случай, че заблуден моторист, който не е заредил ще ги спре да им поиска бензин.

То и съд нямам – ама при толкова боклуци около пътя – все ще намеря някоя празна пластмасова бутилка. Захвърлена и чакаща ме!

Ето тук си направих мислено списък с неща, които е добре човек да има или да направи преди да тръгне някъде.

  • Или да си оставя мотора зареден с гориво или преди да тръгне да отиде до бензиностанцията. Това да е първото нещо, което ще направи.
  • Зарядно за телефон – кабел имах, но не и зарядно за 12V. Със сигурност ще си поръчам едно и ще си стои в мотора.
  • Mаркуч за бензин – още следващият почивен ден отивам и си купувам един малък маркуч – 1 м ще е напълно достатъчен. Ще избера с по-малък диаметър, за да не заема много място. Все пак няма да източвам 1 тон.
  • Замислих се и за някакъв найлон – в случай, че ми свърши бензина или друга повреда и се наложи да остана на пътя да чакам помощ. Ако навън вали – това чакане ще бъде доста неприятно. В строителните хупермаркети продават едни малко пликове с тънък найлон, за покриване на мебели при ремонт. Струва 0.99 лв. А е с добра квадратура и заема малко място.

Това са малки неща, които не заемат място, но могат да бъдат полезни в критична ситуация. Така, че – очертава се да си направя един survival комплект за подобни ситуации.

Нещата си идват по местата

Докато карам към Поибрене  си мисля, че на 20тина км е Панагюрище – в крайна сметка ще стигна до там с наличното гориво. Малко се поуспокоих и си продължих по маршрута.

На влизане в Поибрене се минава по каменния мост над р. Тополица (реката е с обща дължина от 155 км), който е построен през 1935 година и още е в сравнително добро състояние. Малко след това указателната табела сочеше Панагюрище 18 км.

Спасен съм!

Все пак спрях до кръчмата където местните си запиваха порядъчно и ги питах къде е най-близката бензиностанция. Казаха ми, че е в Панагюрище. Един от по-трезвените ми каза, че и преди Мирково има бензиностанция. И то само на 20тина км.

Реших, че така и така ми е на път, по-добре да се насоча натам.

И така пътят си е прилично добър. Тук там някоя дупка и малко пясък, но нищо сериозно.

След 15 минути съзрях и нея. Моята спасителка. Бензиностанцията. Сещате се – до камерата преди Мирково.

Заредих до горе и газ към София.

Въпреки, че стана доста хладно, да не кажа направо студено, се накефих максимално на остатъка до София.

В 17:30 успешно паркирах на паркинга и завих мотора. … до следващия път.

П.С. А това е финалната версия на маршрута

https://goo.gl/maps/UqMV8vJtJKk

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *